Нов дълг и трудни решения: Никола Стоянов за липсата на технологично обновяване в индустрията
След като бюджетната комисия в НС одобри на второ четене измененията в удължителния бюджет, които решения плануват опция за вдишване на нов държавен дълг до 3,8 милиарда евро, още веднъж се отвори дебатът до каква степен положението на обществените финанси разрешава отсрочване на промени и дали заемите се трансформират в главен инструмент за поддържане на бюджетния баланс.
Според някогашния министър на стопанската система Никола Стоянов повода за новото финансиране е ясна – наличните средства не доближават.
„ Някои са в по-големи размери, тъй че да се покриват дупки. Дупката сега е каквато не е била. Това държавно управление има доста съществено болшинство, не е да го обвиним, че тегли в този момент заеми, тъй като на следващия ден няма да е на власт и му е все тая. Предходните теглиха без подобен небосвод “, разяснява Стоянов в студиото на „ Денят ON AIR “.
По думите му актуалното ръководство носи директна политическа отговорност за решенията си точно поради постоянното болшинство.
„ Има дупки, които би трябвало да се понижат. Единственото, което могат да създадат, е да взимат заеми и да попълнят дупки, уповавам се с бюджет 2026 да могат да ги запълват. Приходите вървят добре, главният фокус би трябвало да е в разноските. Всеки лев от горната страна е добре пристигнал, имаме доста огромни благоприятни условия в разходната част “, изясни той.
Стоянов акцентира, че началото на мандата е моментът за по-трудни решения, в това число такива, които няма да бъдат известни
Според него би трябвало да се направи действителен разбор на държавната администрация, вместо да се вършат систематизирания за равнищата на възнагражденията.
„ Глобализирането, че администрацията взима високи заплати не е вярно. Трябва разбор. Важно е да се види, че има ясна воля да се стартира – незаети щатни бройки, пенсионери. Държат се незаети бройки, с цел да се взимат по-високи бонуси “, сподели някогашният министър.
Той разяснява и платформата за бистрота при публичните поръчки, която съгласно него е стъпка в вярната посока, въпреки и закъсняла.
„ Сега доста елементарно ще светва в алено при кандидатстване за публични поръчки, при които има нередности. Трябва и разбор, може да се види в прилежащи страни какъв брой коства километър автомагистрала да вземем за пример “, даде образец Стоянов.
Зад кулисите на публичните поръчките: Държавата пуска СИГМА, с цел да покаже къде отиват милиардите
По думите му по-силен административен потенциал е нужен и в регулаторните органи, тъй че инспекциите да приключват и с действителни последствия.
В диалога беше наранена и тематиката за икономическите резултати от решенията, свързани с военната помощ за Украйна
Стоянов беше безапелационен, че това няма директна връзка с българската стопанска система.
„ Пакетите с помощ за Украйна нямат общо с българската промишленост, тъй като са повече с наличностите в армията. “
Според него проблемите пред промишлеността идват от намаляващото търсене и неналичието на софтуерно възобновяване.
„ Ние произвеждаме всеобщо неща, които са по технологии от 50-60-те години от Съветския съюз. До момента не беше обърнато внимание от институциите на българската промишленост за софтуерен скок “, съобщи още Никола Стоянов.
Източник: Bulgaria ON AIR
Още вести четете в: Бизнес, България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News